Шепетис Рута (2)

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.

Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.

Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.

Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

Бяхме невероятна група - влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най-много място от всички останали. И аз — самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс. Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство. А посланието към нашето семейство беше ясно. Бягайте за живота си.

Вилхелм Густлоф е немски военно-транспортен кораб, който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция Ханибал — евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на Червената армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.

Скоро след отплаването Вилхелм Густлоф е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море.

Според оценките жертвите наброяват 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването.

Вони гинутимуть від куль енкаведистів, від цинги й тифу, але не припинятимуть вірити, що колись побачать замість крижаного моря Лаптєвих рідну Балтику. Історію депортованих литовців – свою історію – розповість п’ятнадцятирічна художниця Ліна. Так, як уміє найкраще, – олівцями й сірою аквареллю з попелу. Про перше кохання, про зниклого в сибірських тюрмах батька, про матір, яка стоїть на колінах перед застреленою дівчиною, про безнадію і віру в силу людської гідності, з якою маленький народ здолав великі випробування.