Дверите на ада

Una serie de misteriosas y macabras muertes hacen temblar los cimientos de la universidad de Oxford: varios cadáveres aparecen colgados de los árboles que rodean la universidad con unas enigmáticas notas firmadas por El Campanero. La investigación de Corbett nos adentra en el mundo universitario, ya en la Edad Media más famoso por la juerga y la diversión que por el estudio y la reflexión.

Alejandro Magno es uno de los personajes más fascinantes de nuestro pasado y algunos de los mejores cultivadores de novela histórica le han dedicado obras inolvidables. Doherty se suma a esta pléyade de narradores situándose en la primavera del año 334 a.C., cuando Alejandro se dispone a invadir Persia, iniciando la que hoy conocemos como la batalla del Gránico.

Хармонията в Дома на гората бе грубо нарушена и разстроена седем дни по–рано, когато дълбоко в буренясалата и занемарена градина беше открит подпухнал труп на мъж с отсечени ръце. Странникът, когото никой не можа да разпознае, беше гол и по всичко личеше, че е бил удушен — около гърлото му имаше все още здраво пристегната кърпа от червено платно.

Плъзна слух, че непознатият сигурно е жертва на отколешните врагове на Имотеп — аритите.

Може би това беше предупреждение?

Какво обединява зловещите убийства на кротък пътешественик, мирен пратеник, царски вестоносец, млада танцьорка, и жрец от храма на Анубис? Как е бил откраднат огромният аметист, пазен зорко от двама пазачи в заключено отвсякъде помещение? Каква тайна крие гробницата на Тутмос I, чието местонахождение е известно само на неговата дъщеря и настояща царица? Единствено съдията Амеротке — този древен Шерлок Холмс, се оказва способен да открие отговора на тези въпроси, но дори и неговият живот виси на косъм. Това е малка част от заплетения сюжет на „Жертвите на Анубис“ — третата книга от нашумялата крими поредица на британеца Пол Дохърти „Египетски загадки“.

Неизвестен убиец преследва десетимата най-прославени воини от войската на фараона. Умъртвява ги по особено жесток начин, за да им отмъсти за отколешна любовна неправда. Сред жертвите му се нареждат още богата вдовица, синът на отдавна обезглавена вещица и млада танцьорка от храма на бог Сет. Един-единствен човек в древна Тива е способен да разнищи старателно заличаваната връзка между убитите и да посочи кой е извършителят.

Това е само част от динамичния сюжет на "Убийците на Сет" - четвъртата книга от поредицата "Египетски загадки" на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет - зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги - "Маската на Ра", "Храмът на Хор" и "Жертвите на Анубис", се радват на голям интерес и широка читателска популярност.

В "Убийците на Сет" постоянният герой - съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале - "Китайски загадки" на Робърт ван Хюлик, "Египетски загадки" на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.

Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с вода над уста, полегнал лъв, бебе пъдпъдък под нощно небе, счупен скиптър, въжена примка над гребен на вълна. Надписът представляваше злокобно проклятие: Всеки, който се осмели да докосне този саркофаг, ще бъде проклинан от боговете от сутрин до вечер и душата му нивга няма да намери покой.

Понеже вече бях прокълнат, не ми пукаше.

Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря Пол Дохърти в историческия си криминален роман – "Прокобата Тутанкамон". Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет.

Злините следваха една след друга. Пророчествата бяха открити и унищожени. Тутанкамон изпадна в пристъп. Бях там, когато се случи. Заклевам се в истината: Тутанкамон влезе в спалнята си, нетърпелив да говори с любящата си съпруга, и я завари в леглото с дядо й. Това бяха последните думи, които ми прошепна, преди сърцето му да се отдалечи и да изпадне в онзи сън, побратим на смъртта. Живя много дни, понякога легнал като глух, понякога в конвулсии и треска, при които удряше врата си в рамката на леглото. Направих каквото можах, но бях сам. Ай вече протягаше врат като кобра, съзаклятничеше и планираше, лъжеше и подкупваше, като се обявяваше за фараон.

— Ела! — прошепна глас в тъмнината. Водачът на разбойниците заобиколи кладенеца. — На колене! — той се подчини. Зърна неясни силуети, усети аромата на жасмин. — Носиш ли я?

— Да, господарю.

Изведнъж нечии ръце рязко измъкнаха книгата от скута му.

— Видя ли какво пише вътре?

— Не, господарю.

— Лъжеш! Отворил си я, вместо да наблюдаваш какво правят хората ти.

— Не, господарю...

Предводителят на себаусите долови лек шум, последван от звънтене на тетива. Стрелата се заби дълбоко в гърдите му — бе изстреляна от толкова близо, че ударът го повали по гръб на пясъка. От устата му шурна кръв, тялото се разтърси в конвулсии. Последното, което чу, преди да се удави в собствената си кръв, бе заповедта тялото му да бъде заровено дълбоко в пустинята.

По време на нашествието си в Шотландия Едуард Първи опустошава жестоко град Берик и избива мирното население, дори чуждестранните търговци, които имат разрешение да упражняват там занаята си.

Кралят на Англия не може да предположи какви последствия ще има клането.

Година по-късно Едуард свиква благородниците и висшия клир в катедралата “Сейнт Пол”, за да изясни публично правото си да взема данък от църквата. Но по време на литургията главният свещеник, от когото се очаква да се противопостави на краля, пада мъртъв пред олтара.

Скоро става ясно, че е бил отровен. Убиецът е извършил и нечувано богохулство – сложил е отровата в причастното вино.

Докато Едуард продължава вечната си борба за власт, убиецът продължава да сее смърт. Кралският довереник Хю Корбет трябва да изясни как е възможно човек да бъде убит пред очите на краля в препълнената катедрала, и как е бил отровен с вино, от което са пили и останалите свещеници. Само така може да се добере до убиеца, чиято неутолима омраза е насочена към самия крал.

Началото на четиринайсети век. Между крал Едуард 1 Английски и Филип IV Френски съществува привиден мир. Но в зловонните улички и бедняшките квартали на Париж и Лондон тайните агенти на двамата крале все още водят своята скрита, смъртоносна война. Уелският принц тъне в разкош под вредното влияние на своя фаворит — содомитът Пиърс Гейвстън. Геивстън не само се занимава с черна магия, но има и политически амбиции да управлява престолонаследника, а чрез него — и цяла Англия. Скандалите, укрити в сянката на престола, заплашват да излязат наяве след загадъчната смърт на лейди Елинор Белмонт, бивша любовница на Уелския принц. Дамата е открита със счупен врат в подножието на стълбището на манастира, в Които се е оттеглила. Самоубийство? Злополука? Или предумишлено убийство?

В такива случаи Крал Едуард 1 се обръща за помощ Към незаменимия Хю Корбет — Кралски довереник и шпионин. Който разплита безпогрешно и най- загадъчните убийства, за да спаси доброто име на своя Крал и за благото на държавата. Корбет трябва не само да разкрие убиеца на лейди Елинор, но и да разреши последвалите зверски убийства в манастира. Разследването го сблъсква отново с отдавнашния му съперник Амори дьо Краон, шпионин на френския Крал. Корбет трябва да се справи и с убийствения гняв на  Геивстън, с коварни наемни убийци и с притворството на собствения си господар...

През лятото на 1302 година Едуард Английски и Филип, кралят на Франция, продължават да поддържат привидно добри отношения, но подмолната война между тайните им агенти е по-ожесточена отвсякога. Сър Хю Корбет, пазител на тайния кралски печат, е натоварен със задачата да разбере какви са плановете на френския крал за предстоящото нахлуване във Фландрия, фламандските съюзници на Едуард отчаяно се нуждаят от тези сведения. Когато документът най-сетне стига до Англия с цената на много пролята кръв, се оказва, че сведенията са кодирани с неразгадаем шифър.

Едуард Първи е преследван и от други неприятности -прочутият разбойник Робин от Локсли, получил прошка благодарение на кралската милост, като че ли отново се е върнал в гората Шърууд, но този път по-ожесточен и безмилостен. След кървавата разправа с кралските бирници и загадъчната смърт на нотингамския шериф кралят възлага на Хю Корбет да разбере кой се крие зад тези злодеяния.

Още с пристигането си в Нотингам Хю Корбет и двамата му помощници се натъкват на нови загадки - защо на тринайсетия ден от всеки месец три огнени стрели прелитат над стария замък? Кой е предателят зад стените на замъка? А и тайните агенти на френския крал са по петите на Корбет, за да го убият, преди да разгадае шифъра.