El Dios De Las Pequeñas Cosas

The Ministry of Utmost Happiness

It is an aching love story and a decisive remonstration, a story told in a whisper, in a shout, through unsentimental tears and sometimes with a bitter laugh. Each of its characters is indelibly, tenderly rendered. Its heroes are people who have been broken by the world they live in and then rescued, patched together by acts of love — and by hope.

The tale begins with Anjum — who used to be Aftab — unrolling a threadbare Persian carpet in a city graveyard she calls home. We encounter the odd, unforgettable Tilo and the men who loved her — including Musa, sweetheart and ex-sweetheart, lover and ex-lover; their fates are as entwined as their arms used to be and always will be. We meet Tilo’s landlord, a former suitor, now an intelligence officer posted to Kabul. And then we meet the two Miss Jebeens: the first a child born in Srinagar and buried in its overcrowded Martyrs’ Graveyard; the second found at midnight, abandoned on a concrete sidewalk in the heart of New Delhi.

As this ravishing, deeply humane novel braids these lives together, it reinvents what a novel can do and can be. demonstrates on every page the miracle of Arundhati Roy’s storytelling gifts.

Този следобед Аму сънува, че се носи нагоре, че весел еднорък мъж я притиска до себе си в светлината на газена лампа. Той нямаше друга ръка, с която да прогонва сенките по пода около него.

Сенки, които само той виждаше.

Коремните мускули се издигаха под кожата му като квадратчетата на шоколад.

Държеше я близо до себе си в светлината на газената лампа и тялото му лъщеше като излъскано с восъчна паста.

Той не можеше да прави две неща едновременно.

Ако я държеше, не можеше да я целува. Ако я целуваше, не можеше да я вижда. Ако я виждаше, не можеше да я чувства.

<@attributes>p-13Ако я докоснеше, не можеше да говори с нея, ако я обичаше, не можеше да си тръгне, ако приказваше, не можеше да чува, ако се биеше, не можеше да победи.

Кой беше той, едноръкият мъж? Кой би могъл да бъде? Богът на Загубите? Богът на Дребните Неща? Богът на Настръхналата кожа и на Внезапните Усмивки? На Киселометалическите Миризми — като миризмата на стоманените перила в автобусите, и като мириса от ръцете на автобусния кондуктор, който се е държал за тях?

<@attributes>p-17Арундати Рой

Рой е родена през 1961 г. в Шилонг, но прекарва детството си в Керала. На 16 години заминава за Делхи, където завършва архитектура и започва да пише сценарии за киното и телевизията. „Богът на дребните неща“ е единственият й роман засега. След неговия успех Рой концентрира писателските си усилия върху болезнени политически и социални въпроси като безогледната индустриализация и ядрената политика на Индия, външната политика на САЩ, войната срещу тероризма и глобализацията.

През 2002 Арундати Рой получава наградата на фондацията „Ланан“ за културна свобода, а през 2004 наградата за мир „Сидни“ за социалната си активност и подкрепа на ненасилието. През 2005 участва в Световния трибунал за Ирак, а през 2006 е отличена с наградата на Индийската литературна академия „Сахитя“, но отказва да я приеме в знак на протест срещу политиката на индийското правителство.

Леда Милева, известната писателка и общественичка, заемала ръководни постове в някои наши културни институции, прави първите си стихотворни преводи още като ученичка в Американския колеж. От тогава до днес е превела редица романи и е претворила на български произведения на десетки световни поети. Съставител е — заедно със съпруга си Николай Попов — на антологии на съвременната американска, английска и африканска поезия, в които са включени много нейни поетични преводи от английски и френски език.

Дебютный роман Арундати Рой, который заслуженно сравнивают с произведениями Фолкнера и Диккенса, – это современная классика, которую читают и любят по всему миру. Глубокая семейная сага, история запретной любви и пронзительная политическая драма, эта книга рассказывает о зажиточной индийской семье, жизнь которой раз и навсегда меняется в один судьбоносный день 1969 года. Приезд младшей двоюродной сестры Софи сотрясает мир семилетних близнецов Эсты и Рахель и приводит к случайным – и неслучайным – трагическим последствиям, которые учат их тому, что все вокруг может внезапно принять новые, уродливые формы и даже навсегда замереть на месте, – и лишь река будет продолжать нести свои воды…