Гордост

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж.

Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове.

Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта.

Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца.

Иглика Василева — преводач

„Специалните качества, отделящи Уилям Уортън от другите автори, са брилянтно демонстрирани в новата му книга «Гордост» — роман, чието заглавие изразява широкия спектър на чувствата, събрал заедно четирима забележителни протагонисти: любящ баща и неговия син, войнстващ циркаджия и голям африкански лъв. Това е дълбоко вълнуващ разказ за любовта, за надеждата, за семейството и, естествено — за гордостта.“

Алфред А. Кнопф Ink.

ТРАНСФОРМАЦИИ: Уортън

Псевдонимът се превръща в автор /готическо/.

Авторът се превръща в дете /сантиментално/.

Грехът се превръща в добродетел /романтично/.

Другото се превръща в аз /екзистенциално/.

Пилето се превръща в лъв /героично/.

Гордостта се превръща в прайд /семантично/.

Малко по малко прозата Му заплашва да се превърне в плът /еротично/.

Ясен Атанасов