Конклав на сенки (3)

Захвърлен в пустинните земи на държава в другия край на света и оставен без нищо освен собствения му ум и решимост, Каспар, бившият херцог на Оласко, трябва да воюва просто за да оцелее до следващия ден.

Въоръжен с лукавство и хитрост, с телесна сила и желязна воля, той започва своята одисея с една-едничка цел: да се завърне в отечеството си и да отмъсти на онзи, който го е съкрушил: Талвин Хокинс.

Но залогът е много по-голям, отколкото Каспар съзнава.

„Завръщането на изгнаника“ е завършекът на вихрената и епична фентъзи поредица „Конклав на сенки“ от световноизвестния автор на фентъзи бестселъри, Реймънд Фийст.

Конклавът на сенките е преобразил Нокът, последния от племето на оросините от простодушно момче в изящен и смел благородник. Той вече е Талвин Хокинс, първият фехтовач на Ролдем, и иска само едно — да отмъсти за избиването на племето си.

Двама от виновниците вече са загинали от ръката му, но Тал няма да се откаже, докато не разкрие причините за убийствата и не накаже техния поръчител. Но Конклавът е наложил своята цена за членството: той трябва да разследва Лесо Варен, магьосник с ужасна мощ. За тази цел се налага да служи на херцог Каспар Оласко. Трябва да положи клетва за вярност пред човека, който вероятно е наредил избиването на семейството му, та дори това да означава да издири враговете на херцога — членовете на Конклава и приятели на самия Нокът.

В племето оросини всяко момче трябва да се подложи на ритуал на преход към мъжество, за да разбере своето място във вселената и да открие мъжкото си име. Киелинапуна трябва да оцелее на далечен планински връх, докато боговете го дарят с видение.

Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…

Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.

При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.

В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“