Изгубената армия на Камбиз

На Рафаел Игнейшъс Финикс му е дошло до гуша. Роден в началото на XX в., той е твърдо решен да сложи край на живота си, когато старото хилядолетие свърши и започне новото. Но преди това иска да разкаже историята си, за да изясни нещата. Да намери смисъл в дългия си живот, продължил цял век. Той решава да запише всичко, но вместо с химикалка и хартия, пише по стените на изолирания замък, който е последният му дом. Започва със съдбовното първо приключение с Емили, приятелка от детството, която ще стане негова постоянна спътница. Рафаел си спомня множеството си преживявания, безбройните си срещи… и разбира се, десетте убийства, които е извършил между другото.

Така започва абсолютно нестандартният разказ на един човек за двайсети век — или поне собствената му бурна, често ексцентрична, донякъде ненадеждна и несъмнено едностранчива интерпретация на епохата.

Пол Зюсман е учил история в Кеймбридж, където е участвал и в отбора по бокс. Голямата му страст е археологията; работил е на терен и е бил член на първия екип, правил разкопки в Долината на царете след откриването на гробницата на Тутанкамон през 1922 г.

Пренася този свой интерес и ентусиазъм в романите си „Изгубената армия на Камбиз“, „Последната тайна на Дома Господен“, „Скритият оазис“ и „Лабиринтът на Озирис“, които бяха преведени на повече от 30 езици и се продадоха в милионни тиражи. Един от създателите на вестник „Биг Ишу“, той пишеше също така за „Индипендънт“, „Гардиан“, „Ивнинг Стандард“ и CNN.com.

Пол почина внезапно през май 2012 г., само на 45 години. Остави съпруга, която е телевизионен продуцент, и двама синове.

Инспектор Юсуф Халифа от луксорската полиция е извикан за убийство на археологически обект край Нил. Онова, което започва като рутинно разследване, много бързо се оказва нещо съвършено различно. Набързо сформираната група, включваща и евреин детектив, и палестинска журналистка, се впуска в разгадаването на двехилядолетна мистерия със символична мощ, която би могла да хвърли Близкия изток в повсеместна кървава война, ако попадне във фанатични ръце…

Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор

Юсуф Халифа от полицията в Луксор и твърдоглавият йерусалимски детектив Ариех Бен Рои, герои от бестселъра на Зюсман „Последната тайна на Дома Господен“, отново се срещат в експлозивния нов трилър, съчетаващ упорито полицейско разследване и мъчителна археологическа загадка…

Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.

Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.

Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.

Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…

В иерусалимском храме была убита известная своими скандальными и сенсационными разоблачениями молодая журналистка. Опытный детектив Бен-Рой, которому поручено дело, и его коллега из Египта вскоре выяснили: незадолго до гибели журналистка вела расследование таинственного исчезновения британского инженера, пропавшего семьдесят лет назад при загадочных обстоятельствах.

Случайное совпадение? Детективы решают копнуть глубже и неожиданно нащупывают ниточку смертельной паутины, которая тянется во времена, когда Египтом правили «сыновья» Осириса – фараоны…