Сага за живите кораби (3)

В родния си град Алтея пристига с очакването, че най-сетне разполага със средствата да си върне кораба. Вместо това тя ще бъде посрещната от неприятна изненада — съдбоносна не само за нея, а и за целия род Вестрит.

Вестта за пленяването на Вивачия пристига в момент, когато целият град е разтърсван от дрязги. Потокът от чужденци продължава да уронва Търговските традиции, а нови налози и ограничения задушават печалбите им. Патрулните съдове, които би трябвало да ги защитават от морските разбойници, на практика упражняват друга форма на пиратство. Не изненада, че из града все по-силно се разнасят гласове, говорещи за независимост. А в отговор самият сатрап започва да обръща поглед към недоволстващите Прокълнати брегове.

Сред тази обстановка Вестритови подемат своя опит да върнат семейния си кораб. Техните средства не стигат за сдобиването с друг плавателен съд… но са достатъчни за откупуването на един безумен жив кораб, с когото никой не иска да плава.

Но дори и ако по някакво чудо слепият Парагон успешно бъде изведен в открито море, дали спасителната експедиция ще се окаже навременна?

Защото капитан Кенит отдавна е свикнал да (за)пленява кораби…

Преданията разказват, че три последователни поколения от един и същи род трябва да намерят смъртта си върху палубата на своя кораб, за да му придадат живот. Сериозна, но и безценна инвестиция, която семействата на Търговците са склонни да заплащат дори с кръвта на собствените си близки.

Ефрън Вестрит е патриархът на един от тези родове. Единствено неговата смърт е необходима за събуждането на Вивачия — семейния жив кораб. Ала тази смърт заплашва да настъпи преждевременно, в момент, когато никой от близките не е готов на свой ред да поеме олюляващата се тежест. Неговата дъщеря е прекалено млада. Неговият зет е прекалено деспотичен и не познава традициите. Неговата съпруга се оказва принудена да пожертва една от дъщерите им за доброто на рода. Вълшебният кораб, целящ да сплотява, ще се превърне в повод за горчиво разединение.

Тези трудности са само отражение на заобикалящото ги време, в което прииждащите спекуланти със съвсем чужд морал погубват традициите на света им. Тези прекупвачи не се свенят да превозват роби, да потъпкват вековни обичаи и да разграбват земите, които някогашните заселници на Прокълнатите брегове са отвоювали с неистови усилия от пустошта.

Изглежда разбираемо и дори обичайно, че сред подобни мътни времена морското разбойничество ще започне да процъфтява. Ала амбицията на един от тези пиратски капитани определено е необичайна. Амбиция, надхвърляна единствено от неговия късмет…

Във внушителния завършек на трилогията „Сага за живите кораби“ Робин Хоб изтъкава пленителната история на някога процъфтяващ град, който се намира на ръба на унищожението; на величествени митични същества, намиращи се на косъм от изчезването си, и на рода Вестрит, чиято съдба е преплетена и с двете…

Докато Бингтаун постепенно изпада в катастрофа, матриархът на рода — Роника Вестрит, заклеймена като предателка, търси начин да сплоти жителите на града срещу значителна заплаха.

Междувременно Алтея Вестрит, неподозираща за сполетялото Бингтаун и семейството ѝ, продължава опасната си мисия да открие и да си върне живия кораб Вивачия от безмилостния пират Кенит. Макар и дързък, планът на Алтея може да се окаже напразен, тъй като обичната ѝ Вивачия ще се изправи пред най-ужасяващия от всичко сблъсък, щом тайната на живите кораби бъде разкрита. Истината е толкова потресаваща, че може да разруши Вивачия и всички, които я обичат, включително племенника на Алтея, чийто живот и без това виси на косъм.