Сарантийска мозайка (2)

Сарантион — огромен, великолепен и опасен

„«Пътуване към Сарантион» е сложно композиран завладяващ исторически роман… и затрогваща приказка. Прелестният прозаичен стил на Кай неизменно тече гладко и стига до удивително красиви дълбочини.“

„Омагьосваща приказка… главите текат устремно и се изгубваш в неописуемо изящни пасажи… Една от най-красиво написаните книги в жанра историческо фентъзи!“

„Кай се е заел с потенциално убийствената задача да създаде алтернативна история на Византия, Рим и упадъка и възхода на империи от нашия свят и да ги спои с фентъзи. Успехът е брилянтен; достоверният му и чудесно реализиран възглед за този свят не отстъпва на характерите, които сътворява, за да го насели“.

Вълнуващият завършек на "Пътуване към Сарантион" Призован от император Валерий, Криспин, прочут майстор на мозайки, е пристигнал в приказния град Сарантион. Тук той жадува да осъществи творческите си амбиции на купола на величествения храм, издигнат от императора като завещание за поколенията. Но красотата и уединението на неговия труд не могат да го предпазят от сарантийските интриги. Градът кипи от слухове за война и заговори, а нощем по улиците загадъчно проблясват и гаснат неземни огньове. Валерий се взира на запад към отечеството на Криспин с намерението да обедини отново империята — план, който може да има гибелни последствия за обичаните от Криспин хора. В Сарантион обаче верността винаги е нещо сложно, защото съдбата на Криспин се е преплела с тази на Валерий и неговата императрица, както и на кралица Гизел, неговата бивша владетелка, приела доброволно самоизгнание в Сарантион. А сега е пристигнал и още един пътник — този път от изтока — лекар, решен да остави своя диря в променливите коварни течения на страст и жестокост, които ще предопределят съдбата на империята.

<@attributes>cite

Робърт Джордан

<@attributes>cite

Локус